събота, 27 май 2017 г.

Пак хомо, но без сапиенс

Та са самоуверени, нафукани, натруфени, завършени откъм личностно и културно развитие. Въпреки, а може би точно заради видимите си дефицити, крещящи дори  от няколко секундно интервю, те заявяват увереност да принадлежат към бъдещия икономически и обществен елит на страната (логото на Jobs.bg, надвиснало в картинката -  привкус на критически реализъм).


Дежурното количество намахани бъдещи емигранти за Западна Европа не липсва; нотка пренебрежително превъзходство при излагането на бъдещите грандиозни планове разкрива серия живописни превъплъщения на Негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский от Алеко Константиновия разказ.



Те са абитуриенти. Те са зрелостници: и могат да броят до 12


неделя, 21 май 2017 г.

Една не-твоя история

"Република Гилиад" е новото име на САЩ в антиутопичния свят на романа на Маргарет Атууд, създаден в средата на 80-те; едно заглавие, което повечето от нас не бяха чували до момента - и не се чувстваха неудобно от което. Заглавие което, и към днешен ден, няма официален превод на български език, нито някога е издавано в България (както по-голямата част от съвременната световна литература). Тазгодишният сериал, който стартира едва през април, надига лавина от зрителски интерес и светкавично изтупа прахта от кориците. Една история, създадена преди 30 години, днес придобива контура на пророчество в капсула на времето, обещавайки да се превърне в новия бестселър. Но спекулациите настрана...

Коя е тази Handmaid и какво работи?

вторник, 21 март 2017 г.

неделя, 19 март 2017 г.

Думите, които не намерих

"Как пък един път не ми разбиха сърцето за по-хубава и по-умна"

това  ми дойде в момент, когато бях напълно неготова да измисля нещо смислено в отговор - може би защото дотогава така и не го бях измислила за себе си.
Вече никога няма да мога да допълня или коригирам плоското обяснение в опит за утеха, което смотах.


Днес бих ѝ казала друго, ако имаше как: хората не се впечатляват от ум или хубост, скъпа моя (двете в комбинация пък - нали!) - те нямат никаква стойност в алгоритъма на привличането. Добродетелите са сухи факти - те не носят нищо никому. Дори самата дума дрънка на нафталин.
Хората избират в кого да се влюбят както избират какво да четат. А какво е една хубава книга? Интересна измислица, забележителен изказ или сполучлива корица? Не - една книга е хубава тогава, когато можеш да разпознаеш собствените си мисли, преразказани като от най-добрия ти приятел.

неделя, 5 февруари 2017 г.

Тръмпинг и други отклонения

Ако всички фойерверки на 4-ти юли бяха изстреляни директно от задния ви двор, нямаше да го усетите така близо и осезаемо както експлозията от Тръмповите политики за здраве и аборт.
Колко странно, че цялата тази всенародна солидарност пропусна да се покаже два месеца по-рано - когато бяха изборите... Човекът  върви по списъка с предизборните си обещания  според както бяха обнародвани и достъпни  (дори в twitter!) - и амеркиканският гласоподавател го избра заедно с тези обещания; учудващо какво не излиза в сметката сега.



А у нас си е така; средностатистическият член на виртуалното народонаселение все още не знае кой е новият премиер на България. Няма представа с колко са намалели доходите му през този месец и с колко процента са се увеличили осигуровките му - нито с каква обосновка. Не се вълнува колко пари са изтекли от джоба му миналия месец за покриването на международни санкции и задължения за милиарди долари и евро - не търси сметка за това. Но знае добре кой е Доналд Тръмп и има ясна и дейна позиция за американския достъп до здравеопазване и аборти, и за бъдещата Берлинска стена, която предстоящо ще се изработи в Китай и монтира отсреща Мексико. Също и за Мелания Тръмп, бледо-синьото жакетче и дали усмивката ѝ за пред камерите е по-зле изиграна от тази на предишните първи дами на САЩ.


Ако това не е глобализъм, аз не знам какво е...

Не е нужно да си голям стратег, за да забележиш, че когато някой раздрусва шумно заровете по темата репродуктивно здраве, в този момент ръката му тършува из масата и пренарежда картите докато останалите зяпат зарове.

Пусни на фанатиците съмнение; на философите спорна дилема и на кучетата кокал да се джавкат - влез и си свърши каквото ти трябва.

Успехът, който премиерата на тази стара като света постановка предизвика, е впечатляващ. Какво обаче поставя американската вътрешна политика в епицентъра на българските страсти и вълнения? Простият отговор е доста очевиден: страх. Че политическият климат докъм склоновете на Урал следва течението на западните циклони, човек усеща и с кожата си. А тези циклони по стар обичай се демонизират, романтизират, преекспонират и абсолютизират докато образът добие удобната крива за собствения фокус и перспектива. Докато успее да запълни достатъчно бланки за отговори.
Тръмпингът на аборти в Америка създаде истинска истерия и за пореден път извади от нафталина полемики по темата за правата на жените и техните неродени деца. Встрани от прожектора остава само фактът, че България е сред страните с най-либерални политики в света спрямо аборта и няма изгледи това да се промени. Ние сме сред първенците в Европа по аборти (на непълнолетни),

всъщност последното благо, което някога ще бъде под заплаха в България, е лесният достъп до аборт, до алкохол и до границата. 

В този мач сме 3:0 пред американците и ако не е страхът, то вероятно социалната ангажираност е това, което помпа балона на непоискана съпричастност към американските бъднини. Избирателната социална ангажираност.  
Очевидно е, че правото на аборт като основополагащ символ на женската свобода и равноправие, не разгорещява емоциите когато става дума за Индия (там са с около милиард над населението на Щатите). Пък и там живеят хора, даже и жени! Само че битият си е бит и това не прави заглавия.

Свят широк - хора разни, новини още повече, а прозорчето на екрана е тесничко и може да обхване само някои от тях. Само важните. Основно едни и същи. И да ги върти отново и отново, до втръсване, до затъпяване, до мисловна вазектомия: докато човекът пасне по мярка в квадратчето на екрана и заживее там тъпо, неосъзнато и щастливо.

"Когато карате майсторът чупи тухли, той чупи само първата.", MaShe







събота, 28 януари 2017 г.

Руен - 4 сезона в 1 ден

 Осогово е затънтена планинка на границата с Македония. Липсата на столичен град в подножието, атрактивни условия за ски писти и скални отвеси за търсачи на силни усещания или обикновени хвалипръцковци, я е пощадил от съдбата на останалите четири в петицата първенци .


 Осогово е спокойна, мека планина без алпийски пейзажи, без езера и водопади, без хотели, лифтове и голф игрища, а на Руен дори няма кой да ти сервира един боб: дано  така да е и занапред!

сряда, 25 януари 2017 г.

Мозъкът няма DELETE бутон и не повръща

Ако ти предложат развалена храна, ще я ядеш ли?
- изстреля веднъж позната в разговор на масата докато се опитвах да мрънкам срещу виртуалната помия. Беше един от онези малки и забравени моменти, които оставят трайна следа на правилното място.

Опитвам се да си го припомням всеки път, когато се сблъскам отново и отново с купищата информационна смет, която ме залива всеки ден в социалните мрежи, медиите, по пощата, от киноекрани, от телевизионни екрани, по радиото, по улицата; опознай хората, за да обикнеш животните (гората, морето и небето...)

Ти си ги обичай колкото си искаш - оставаш си социално животно, независимо дали това ти харесва или не. Любопитството и потребността от общуване с хора ще те връщат отново и отново в канала; в канавката на човешкото общуване. На пълното му безсмислие, на старателно подбраните, кухи думи, на тренираното възмущение, на безсмислените спорове; на речите на самоизтъкване и на безграничната Вселена на глупостта, водена от егото и замазана зад добри намерения.

Именно този глад за общуване е не по-малко безмилостен от глада за храна.

И информацията не е нищо друго освен храна - само че в по-друга форма.

сряда, 13 юли 2016 г.

Страничните ефекти са за страничните хора

Трети ден съм на легло. Почти не яла, обезводнена, скапана и разбита. Едно отиване до ъгъла ме докарва почти до припадък. И всичко това се случва дни преди много важни за пътувания. Всичко благодарение на една "рутинна" стоматологична интервенция преди десет дни, която доведе усложнения, сред които и необходимостта да приемам антибиотик - според мнението на моя лекуващ стоматолог. Пила съм антибиотици с години. По 3-4 пъти на година. Понякога и повече - никога не съм изпитвала нещото, наречено странични ефекти. Прочитах за тях в листовките отгоре-отгоре и карах нататък - "Който го е страх от мечката, не ходи в гората", нали?

събота, 30 януари 2016 г.

Безкритичната критика: първият пирон в ковчега на изкуството

Безкритичната критика е първият пирон в ковчега на изкуството: това е, което мога да кажа след чутото, видяно и изчетено за тях през този месец. 

Пример 1 - концерт на голямо име от световните оперни сцени. Поне от доста близкото минало. Име, което за мен е икона, което познавам и следя от години и което ме е усмихвало само при спомена за преживяването от чутото. Еми, нищо не направи на тоя концерт. И нямам предвид само драстичните интонационни неточности - беше бледо, вяло, скучно и гарнирано със солидна доза игра по сцената на Зала България, която поне за моя вкус, беше минала далеч отвъд границата на преиграването. Също и на добрия вкус.

Пример 2 - Новият филм на Куркински, билетите за който се разграбват като капки от Светия Граал. И наистина - на моменти покъртителна, нечовешка актьорска игра (нищо изненадващо за Мариус, естествено). На моменти моооже би не чак толкова... Но това не спря хората в този 65 минутен филм да си тръгват на 25-ата. Една голяма част от останалите стояха основно защото им беше неудобно да направят същото - и това им беше изписано на физиономиите накрая. Мен лично ме задържа нездраво и искрено любопитство - но и на мен тия 65 минути ми се видяха цяла вечност. Защото един филм не е само актьорска игра. И един концерт не е само едно име.
Критиката и за двете неща:

"Докосване до Бога... ангелите, Вселената, свръхестественото, мета елитарното... "

Господи! Хора?

понеделник, 6 юли 2015 г.

Трагедия по гръцки

Вероятно няма човек, който да не е наясно, че нещо се случва южно от Кулата. Когато Гърция спря да бъде в състояние да обслужва многомилиардните си международни дългове, искайки същевременно да запази на всяка цена високия стандарт и обилни социални привилегии, особено за пенсионери и държавни служители - тогава беше ясно, че нещо ще се случи. И то не ще да е добро.

След оспорвания вот в неделя, на който мнозинството отговори в референдум с "не" на въпроса дали да се приемат исканията на кредиторите, Гърция осъмна със затворени банки.

неделя, 28 юни 2015 г.

Sofia Pride: изгубени в превода


2015 e годината, в която поредните две европейски държави, Гърция и Ирландия приеха законодателно възможността еднополови двойки да сключват брак. Знаковите съдебни решения на Върховните съдилища в САЩ и Мексико през юни същата година премахнаха поредния зид от стената, която дели свободата на личния живот на абсолютна и... относителна. Легитимна и... такава, която "не пречи, стига да не се навира на очи".

сряда, 11 февруари 2015 г.

Мултифункционална вибромасажна термовъзглавница: инструкции за употреба





1. За да затопляне поставете под одеялото мултифункционалната вибромасажна термовъзглавница.

2. За да превключите на режим вибромасаж поставете един крак лекичко върху възглавницата и чакайте докато започне да мърка.

3. За да превключите на режим зъбна акупунктура раздвижете крака няколко пъти около вибромасажната термовъзглавница.

4. За преобзавеждане оставете мултифункционалната термовъзглавница в помещението, което желаете да преобзаведете и затворете вратата. Изчакайте 40-45 мин. Отворете вратата. Преобзаведете.

Mashe